• Бачо Киро Петров
  • Цанко Церковски
  • Д-р Райко Даскалов
  • Професор Александър Бурмов

Бюстпаметник на Бачо Киро

Бачо Киро Петров /1835 – 1876г./
Бачо Киро - възрожденски учител, просветител, книжовник, читалищен деец, поет и революционер, председател на местния революционен комитет в Бяла черква. Организатор и вдъхновител на четата на поп Харитон и Бачо Киро, водела героични сражения в Дряновския манастир през 1876. Обесен на 28 май 1876 г. в Търново.
Живот в дати

7 юли 1835 г. - Бачо Киро е роден в с.Бяла черква, 1841 г. - Почива баща му, 1846 г. - Става овчарче у х.Тодор, 1847 г. - Отива в Батошевския манастир да се учи, 1848 г. - Учител в с.Коевци, 1849 г. - Учител в с.Вишовград, 1850 г. - Отново в Батошевския манастир да се учи, 1853 г. - Учител в с.Коевци, оженва се за Николина Цачева, 1855-1857 г. - Учител в с.Мусина, 1860-1862 г. - Учител в с.Бяла черква и Михалци, 1864 г. - Затварян в Търновския затвор заради актив - на борба срещу гръцките владици, 1865-1867 г. - Учител в с.Мусина, 1867-1870 г. - Учител в с.Бяла черква, 1869 г. - Основава читалище “Селска любов” в Бяла черква, 1870 г. - Издава първия си литературен труд Описание на село Горни турчета”.Създава театрална трупа в Бяла черква, 1871 г. - Учител в с.Мусина и Бяла черква, 1872 г. - Учител в Бяла черква.Пътува до Букурещ и Цариград, 1873 г. - Издава книгата си “Пътуването на Бачо Киро”. Пътува до Бeлград и Земун, 1873-1874 г. - Учител в с.Мусина, 1874 г. - Написва пиесата “Сиромах Танчо”. Изда- ва книгата си “Второто пътуване на Бачо Киро”, 1875 г. - Учител в с.Бяла черква, 1876 г. - 28 април - Извежда 101 въстаника от Бяла черква, 3 и 5 май - Държи пламенни речи пред въстаниците в Дряновския манастир, 7 май - Излиза от манастира, 13 май - Укрива се в плевнята на Дончо Топалов, Бяла черква, 16 май - Предаден от чорбаджиите, 28 май - Обесен в Търново при западните порти.

Бюстпаметник на Цанко Церковски

Цанко Бакалов Церковски /1869 – 1926г./
Цанко Церковски е поет и белетрист, представител на българската реалистична литература. Виден общественик и държавник, основоположник на земеделското движение в България и един от идеолозите и ръководителите на БЗНС. Министър в демократичното правителство на Ал.Стамболийски 1920-1923 г.
Живот в дати

16 октомври 1869г. - Роден Цанко Церковски в Бяла черква, 1888 - 1891г. - Ученик във Велико Търново, Пловдив, Казанлък и Силистра, 1892 - 1897г. - Учител в Бей бунар, Полски Тръмбеш, Мусина и Батак, 1897 - 1907г. - В Бяла черква - земеделец, книжар, редактор, народен представител, 28-30 дек.1899г. - По негова инициатива в Плевен заседава Учредителния конгрес на БЗНС, 1907 - 1912г. - В София - редактор на в. „Земеделско знаме”, на сп. „Земеделска Мисъл”, член на ПП на БЗНС, народен представител до 9 юни 1923г., 18 окт. 1918г. - Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, 28 ноем. 1918г. - Министър на железниците, пощите и телеграфите, Управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството до февруари 1919 г., 6 окт. 1919г. - Министър на народното просвещение, 21 май 1920г. - Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството до април 1923 г., 16 окт. 1921г. - Всенароден юбилей по повод 30-годишната литературна и обществена дейностна Церковски в Бяла черква, 10 юни 1923г. - Арестуван в Пети участък, после в Централния затвор, 5 ян 1925г. - Освободен по застъпничество на европейската дипломация , 17 апр. 1925г. - Отново в ареста и затвора, 7 апр. 1926г. - Освободен след 3 години в затвора без съд и присъда, 2 май 1926г. - Умира в болница „Червен кръст” - София, 6 май 1926г. - Церковски е погребан в местността „Славееви гори” край Бяла черква.

Певецът на селската неволя

Райко Даскалов

Д-р Райко Иванов Даскалов /1886 – 1923г./
Д-р Райко Даскалов е виден деец на БЗНС, пламенен трибун, смел реформатор и ненадминат оратор. Министър в земеделското правителство начело с Ал. Стамболийски 1920-1923 г. Убит на 26.08.1923 г. от наемен убиец в гр. Прага.
Живот в дати

9 дек. 1886г. - Роден Райко Даскалов в Бяла черква, 1894 -1901г. - Ученик в Бяла черква, 1901 -1906г. - Ученик в Търговската гимназия в Свищов, 1906 -1907г. - Работи в редакцията на в. „Балканска трибуна” в София, 1907 -1912г. - Студент в Берлин. Завършва като доктор на финансовите науки, 1912 -1913г. - Доброволец в Балканската война.Завършва школата за запасни офицери, 1913 -1916г. - Управител на земеделска кооперация „Народен магазин”, 21 окт.1916г. - В централния затвор, 25 септ.1918г. - Освободен от затвора.Заминава за фронта със Стамболийски, 26 септ. 1918г. - Застава начело на Войнишкото въстание и провъзгласява България за република, 1-5 юни 1919г. - Председател на ХV конгрес на БЗНС, 6 окт.1919г. - Министър на земеделието и държавните имоти, 21 май1920г. - Министър на търговията, промишлеността и труда, 12-15 февр.1921г. - Председател на ХVІ конгрес на БЗНС, 5 ян.1922г. - Министър на вътрешните работи и народното здраве и Заместник министър-председател, 28-30 май1922г. - Председател на ХVІІ конгрес на БЗНС, 28 апр.1923г. - Пълномощен министър в Чехословакия, 26 август 1923г. - Убит от наемен убиец на ул. „Холечкова” в гр. Прага.

Проф. Александър Бурмов

Професор Александър Бурмов /1911-1965г./

Проф. Александър Бурмов е основател и пръв ректор на Великотърновския университет. Последните години от живота си (1962 -1965 ) той посвещава на укрепването на новосъздадения Висш педагогически институт във Велико Търново (днес ВТУ „СВ.СВ.Кирил и Методий”). Проф. Александър Бурмов - професор по българска история в Софийския университет и член-кореспондент на БАН. Автор на множество статии, книги и исторически трудове. Проф.Бурмов е първият ректор на Великотърновския университет. г. в София.

Живот в дати
Роден на 02.02.1911 г. в Бяла черква. Завършва основно образование и непълна смесена гимназия в родното си село. През 1932 г. започва следването си в Софийски университет, където завършва две специалности през 1939 г.- славянска филология и история. През 1941 -1942 г.специализира във Виена източноевропейска история. Първият му научен труд е „Народни умотворения от с.Бяла черква, Търновско”, издаден през 1930 г. През 1937 г. заедно със Ст. Стойков написват и издават сборника „ Бачо Киро. Материали и документи”, който е ценен източник за историята на Бяла черква и дейността на Бачо Киро. След завръщането си от Виена работи като асистент в БАН от 1942г. и като доцент в Скопския университет 1943 -1944г. През 1945г. е избран за хоноруван доцент в Софийския университет. От януари 1946г. става редовен доцент и ръководител на Катедрата по история на България. В периода 1947 - 1965г. е професор и ръководител на катедрата по българска история и история на Византия в Историко - филологическия факултет на СУ. По същото време оглавява и секцията по средновековна българска история в Института по история към БАН и отговаря за издаването на чуждите извори за българската история. От 1958г. е член-кореспондент на БАН. Научните му интереси са насочени главно към средновековна българска история и история на българското Възраждане. Един от най-добрите изследователи на дейността на БРЦК и на личностите, свързани с националноосвободителните борби - Левски, Раковски, Ботев, Каравелов, Бачо Киро, Матей Преображенски и др. Негови съчинения са: „Български революционен централен комитет. 1868 -1877”, „Христо Ботев през погледа на съвременниците си”, „Христо Ботев и неговата чета”, „Избрани произведения „ в 3 т. и др. Починал на 03.09. 1965

Copyright © Historical museum in Byala Cherkva. All rights reserved. Design by perto